Предистория
Идеята за създаване на обществено обединение на хора, ангажирани в науката и образованието, не се ражда изведнъж и случайно. Тя се явява както като необходимост на времето, така и като прозрение на умни и родолюбиви българи. Така възниква Българското книжовно дружество (1869 г.) преди да се възроди държавата ни. Периодът от края на 19-ти и началото на 20-ти век е наситен със създаване на бази за научни изследвания и практика като Ботаническата и Зоологическата градина (1888 г.), Естествено-историческия музей и Бактериологическата лаборатория (1889 г.). На 01. 10. 1888 г. се сбъдва мечтата на Евлоги и Христо Георгиеви да се основе първото българско висше училище, наречено с гордост Софийски университет "Св. Климент Охридски". През 1923 г. се ражда идеята за формиране на обединение, което да включва представители от различни научни направления. То носи претенциозното название "Съюз на умствените дейци" и може да се разглежда като реален предшественик на Съюза на научните работници в България (СНРБ). Учредителното събрание се провежда на 30 октомври 1944 г.
История
Съюзът на учените в България е учреден през месец октомври 1944 г. от 17 видни български научни дейци. Съюзът бързо се разраства и става най-голямата организация на учени и преподаватели във висшите училища. Той обединява изследователи от различни научни направления, в различна възраст, с различни политически убеждения. През годините на съществуването си, Съюзът неотклонно отстоява своите позиции като независима, неправителствена, нестопанска, неполитическа, професионално-творческа организация на учените. Според промените в устава на СУБ – гласуван на последния – Осми конгрес, състоял се на 26 и 27 октомври 2001 г., и съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Съюзът на учените е вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с решение на Софийски градски съд на 30. 01. 2002 г., като "национална, доброволна, неправителствена и демократична творческо-професионална организация на учените", като "юридическо лице с нестопанска цел – сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза...", като Съюз "...изграден и функциониращ на федеративен принцип" и "...продължител на творческите традиции на научната общност в България". Съюзът на учените в България (СУБ) е съсловна организация на учените в страната, регистрирана като неправителствена организация с нестопанска цел. Организацията е създадена през 1944 година и заема свое, исторически наложило се, специфично място сред съвременните български научни общности. Плевенският клон на СУБ е основан през месец май 1960 година и е пети по ред на създаване в България след този в Пловдив, Варна, Русе и Свищов. Той води началото си, поставено от 19 души лекари към Окръжна болница, с първи председател - авторитетният учен и хирург проф. Д-р Иван Карамишев. Първоначално дейността е само лекторска и то в областта на медицината. Постепенно за членове се привличат специалисти от създадените в Плевен и региона институти и висши учебни заведения. Така членският състав не само чувствително се увеличава, но се обогатява научният профил на съюза, което естествено води до създаването на нови съюзни звена – секции: “Медицина”, “Авиация”, “Агробиология”, “Биоелектроника”, “Ветеринарна медицина”, “История и археология”, “Индустриална химия”, “Математика и физика”, “Филология”. Клонът е съорганизатор и активен участник в редица регионални и национални форуми. След проф. д-р Карамишев (1960 - 1973 г.) председатели на клона са били последователно: доц. д-р Георги Георгиев (1973 - 1981 г.), проф. д-р Евгения Йорданова (1981 - 1989 г.), проф. д-р Любомир Ковачев (1989 - 1999 г.), доц. д-р Димитър Чакъров (1999 - 2005 г.), проф. Михаил Грънчаров (2005 - 2009 г.), а от 2009 г. е проф. д.ф.н. Атанас Кирилов. Голяма заслуга за разрастването на съюза в Плевен и формирането на секциите има покойният д-р Иван Влахов, който освен че е от учредителите, е и секретар на клона от 1973 г. до смъртта си през 2017 година. Клонът се управлява от Бюро със 7-членен състав: председател проф. д-р Атанас Петров Кирилов, зам. председател доц. д-р Теодора Димитрова Вълова, членове: доц. д-р Борис Тотков Пеловски, проф. д-р Йорданка Андреева Найденова, доц. д-р Миленка Трифонова Даскалова, доц. Пламен Маринов Лаков и секретар д-р Райна Вичева Гиндева. Ръководството на плевенския клон на СУБ полага системни усилия за увеличаване на членската маса и то предимно от млади специалисти – медици, агробиолози, авиоинженери, биоинженери, историци, археолози, филолози, педагози, математици, икономисти и др. Така с времето се изгражда многопрофилен клон, който има в настоящия момент 8 секции и 211 членове. Те се разпределят както следва: секция „Медицина” – 95 с председател доц. д-р Стела Георгиева, секция „Авиация” – 29 с председател доц. д-р Стефан Савов Билидеров, секция „Агробиология” – 18 с председател проф. д-р Йорданка Найденова, секция „Лозарство и винарство” – 11 с председател д-р Димитър Димитров, секция „История и археология” – 14 с председател доц. д-р Пламен Лаков, секция „Военна история” – 11 с председател Емилия Зорнишка, секция „Филология и педагогока” – 26 с председател доц. Теодора Вълова и секция „Математика, икономика, физика и право” – 7 души с председател Илия Петров. Въпреки промените в стопанската структура и научния потенциал на региона след 1989/1990 година, клонът практически успява да преодолее негативните тенденции. Продължават да се здълбочават научните връзки както на отделните секции, така и на индивидуалните членове с институции от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Индия, Италия, Молдова, Словакия, Сърбия, Франция. Богата и разнообразна е и научната дейност на съюзните членове. Те са взели участие в различни научни прояви, като не малко е и участието им и на световни и европейски форуми. Членовете на клона са автори и съавтори на множество научни публикации в нашия и чуждестранния печат, в научни списания, в написването и издаването на учебници и монографии. Трябва да отбележим и ежегодните научни конференции на Висшето училище в Долна Митрополия – Факултет “Авиационен”, където се събират участници не само от България, но и от други европейски страни. Клонът, благодарение на Община Плевен, разполага с материална база - самостоятелен етаж, трети, от сграда на ул. „Васил Левски” № 150. Домът има богата научна библиотека с учебници и книги на български, английски, немски, френски и руски език, 3 просторни учебни зали и помещение за работа и срещи. Клонът на СУБ в Плевен е намерил успешно своя специфичен профил и се стреми да преодолее затрудненията от финансовата криза. Стремим се да бъдем максимално полезни на научните ни дейци. Активната позиция на Клона и на централното ръководство на СУБ в защита на Института по лозарство и винарство в гр. Плевен бе част от действията той да не бъде закрит или откъснат от Селскостопнската академия (ССА) и да остане да развива досегашната си научно-изследователска дейност. Съюзът работи активно с други организации, подпомага автори за издаване на книги, участва като съорганизатор на научни прояви, подработи критерии за номиниране на носители на наградата по хуманитаристика "Акад. Юрдан Трифонов", връчвана ежегодно съвместно с Община Плевен. Организацията ни е била и винаги ще бъде с определено обществено място, никога извън времето, силно повлияна от водещите тенденции в страната, и активно участваща в национлната научна среда.